На 27 февруари 1995 г. една новина обиколи земята и взриви финансовата общност. Беърингс Банк -  най-старата в света, създадена в далечната 1763 г., бе принудена да обяви фалит. Закопана от един единствен човек на име Ник Лийсън, директор на клона в Сингапур. Кой е този Ник и как успява за по-малко от две години да загуби 850 млн. лири?

Мистър Лийсън е роден в Уотфорд, Англия в семейство на гипсаджия и домакиня. Завършва училище на осемнайсет и кандидатства за работа в банка Куутс. Избран сред 300 кандидати, две години се занимава с разнасяне и сортиране на чекове. Дейната му натура не се чувства удобно и се мести в Морган Стенли. Там получава 20 000 лири годишно - приличен доход за банков чиновник. Но горещата кръв на Ник не му дава мира, готов е да работи за по-малка заплата, само и само, да е при дилърите, където са истинските големи пари. Открива се място за “бегач” - т.е. чирак, който разнася поръчките на трейдърите. Шефът на отдела в който работи казва “не” и Лийсън напуска. 

Следващата спирка е Беърингс, но след девет месеца в Лондонския офис, червеното дилърско сако е все така далеч и Ник разбира, че неговият шанс е в Азия - динамичен и бързоразвиващ се пазар с големи перспективи. Урежда си преместване в Индонезия, където върши добра работа за Беъригнс, успявайки за по-малко от година да оправи забатачени плащания на акции към банката за 90 млн. лири. Това е оценено  и през 1992 г, Ник Лийсън пристига в Сингапур като шеф на дилърите. В началото работата потръгва, обемът на сделките с фючърси и облигации стремително нараства, печалбите се увеличават и всички са доволни.  

Политиката на Беърингс е с минимални разходи да се постигат максимални печалби, т.е. недостига качествен персонал. В “лудницата” на борсовия под десетки дилъри сключват сделки, надвиквайки се един през друг, правят знаци и говорят по два телефона едновременно. Стават грешки и  една такава дреболия поставя началото на края на Беърингс. Нова и неопитна дилърка от отдела на Лийсън прави грешка за 20 000 лири. Ник трябва да реши дали да я обяви или да направи нещо друго. Така създава “дяволската” сметка за грешки  88888, която временно решава проблема. Но стават и други грешки, а веднъж завъртяло се колелото връщане назад няма. Ник се впуска в рисковани сделки за да покрива липсите, продавайки опции върху фючърсните контракти на Никей 225 - японския фондов индекс. В началото приходите от премиии по опциите закърпват положението и Лийсън успява да стопи загуба от 6 млн. лири, но после ситуацията се влошава и в края на 1993 г. загубата е 23 млн. лири. Според счетоводните отчети, които Лийсън умело манипулира всъщност Беърингс е на печалба от 10 млн. Шефовете в Лондон са доволни, премиите се увеличават, Ник е новата звезда на банката. На следващата година затъването е още по-голямо, в стремежа да “избие” загубите дилърът прави нови и нови безумни сделки, чиито истински резултати се крият в сметка 88888. Официално са отчетени рекордни печалби от 23 млн. лири, всъщност Лийсън е вътре с цели150 млн. 

Пристигат одитори проверяват документите и заключват всичко е точно. Все още Беърингс е можела да бъде спасена, но липсата на контрол и компетентност в шефовете на банката предрешават нещата. През февруари Ник прави последни отчаяни опити сключвайки големи сделки, но пазарът е срещу него, загубите достигат 850 млн. лири и играта свършва. Беърингс е купена за 1 долар от ИНГ Банк, а Лийсън е осъден на 6,5 год. затвор. Там  пише книгата “Трейдерът измамник”, коята му носи 5 млн. лири от авторски права. В момента е свободен и си харчи парите, както намери за добре. Виж повече на Курсове